Сливенското село Гавраилово е известно с разположението си практически в две планини. От една страна се намира в източната част на Стара планина, но от друга е ситуирано непосредствено близо и до Средна гора. Тъй като близостта със Сливен е само 20 км, това не затруднява придвижването до града на местните жители. Водите на река Тунджа минават във вътрешността на селото, а също и участък от жп линията София – Сливен – Бургас. Лозя, ябълки и череши са сред най-отглежданите плодови насаждения на територията на селото, но житните култури също са в изобилие. Има обаче един плод – прасковите, които буквално са отглеждани с хиляди декари. Има както такива от типа десертни, така и подходящи за компоти. Неслучайно селото се нарича и Долината на прасковите. Общата площ на селото възлиза на около 1 800 декара площ, като съответно 900 са обработваеми земи, а останалата половина е земеделска земя и горски фондове.
Юлеинград е крепост от времето на траките, името на която пряко се свързва с историята на Гавраилово. Счита се, че то е разположено много близо до въпросния обект. През 1610-та година до нас достигат и първите писмени исторически сведения за това населено място. Трябва да се отбележи фактът, че тогава мястото се нарича Дермен дере, което е типично за османската епоха. Масово преселение на семейства, на брой поне 80, се наблюдава в периода между 1829-та и 1830-та година. Тогава избухва една от няколкото освободителни войни, водени от поробителя ни Турция и страната Русия, която се явява наш освободител. А Свети Архангел Михаил е името на местния селски храм, чийто строеж започва през 1861-ва година. През 1878-ма на четвърти януари войскови поделения на руската армия започват да навлизат във вътрешността на селото. Но местните хора се проявяват като патриоти не само тогава, а и по-късно. България води две войни за обединие – Първата и втората световни. Тогава много от хората не само участват в боевете, но и заплащат с живота си своя героизъм. Не са малко известните имена, борили се по време на войните, като техни списъци могат да се открият и в интернет.
Въльо Въев и Стефан Мароев например загиват през 1912-та година, когато избухва Първата от общо двете балкански войни. Както е известно от историята, тази война приключва благополучно за страната ни за сметка на избухналия военен конфликт на следната година. А в Първата световна война някои от имената на загиналите са Петър Атанасов, Йордан Петков, Иван Петков, Стойко Костадинов и Павел Стоянов. Не бива да се забравят и отдалите живота си в по-късен етап, когато страната ни води активна борба срещу установения фашистки режим. Така че като партизани и български войници за период от цели пет години умират поне петима мъже от селото. Периодът е от 1941-ва до 1946-та и включва имената на Въльо Вълев, Георги и Стоян Нейчеви, Йордан Колев и Стоян Карастоянов. Сред най-известните монументи на територията на населеното място е паметникът на прочутия войвода Хаджи Димитър. В поемата си Жив е той, жив е, Христо Ботев му отдава заслужена почит като национален герой.
